Сърцето няма нужда от слуги

Сърцето няма нужда от слуги.То само си сервира и вино, и отрова.

 

 В други моменти бих си помислила защо  е първо виното, а после е отровата.Дали първо пием, за да се упоим и да не чувстваме отравянето?Или пием за последно?Но тези варианти ми се струват някак твърде в стил "Ромео и Жулиета", твърде извън нашето време и извън нашия свят.

В друг вариант можем да се замислим за една известна сентенция -както твърди една позната, пияниците са си измислили оправдание дори под формата на поговорка- "Във виното е истината."Доста страстни търсачи на тази истина познавам, но някак всички те живеят в една сложноизградена самозаблуда.Единствената истина , на която виното може да ни научи, е къде точно има хубава шкембе чорба.

А после-сами ли си сервираме и виното, и отровата?И защо неизменно винаги смесваме?Не можем ли само вино или само отрова?Не, не можем.Винаги трябва да има и от двете.На рамената ни няма два ангела, а ангел и дявол; има добро и лошо, черно и бяло, красота и смърт(едно от най-красивите растения-БелаДонна е смъртоносна отрова!).Виното върви с отровата.Както е казал поета: "Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка.Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка!" /П.Пенев/

  Но всичко това бих си помислила в други моменти.Когато виното вече ме е отпуснало, а отровата започва бавно да се процежда във вените ми.Но днес не е такъв ден.Макар да е ден на разлъка, не е време за мъка.Сърцето ми, което винаги си сервира само, сега само понася горчилата на дъното на бъчвата.Горчивия хап е по-добре да изпиеш сам.Наздраве и до дъно!!!

А после е време да заспивам.Защото аз вярвам в слънцето дори когато не свети.Вярвам в любовта дори когато не я усещам.Вярвам в Бог дори когато той мълчи.И знам, че утрото е по-мъдро от вечерта.И сутрин не се пие вино....