"Любов"- Елиф Шафак или една различна мисъл...

  В последните три дни чета една книга.Авторката е туркиня-Елиф Шафак и колкото и да ми е интересна съдбата й, то книгата и се оказа два пъти по-интересна.За първи път от много време насам ми се иска буквално да не спирам да чета."Любов" не е обикновена история, всъщност не е дори една история.Тя е пряко свързана както с настоящето, така и с миналото.Както с Християнството,така и с Исляма.Но не е свързана с религията.Тя е книга за любовта, но не е любовен роман.Тя разказва една прастара история-за известният суфистки поет Руми и необикновената му дружба с един дервиш- Шамс от Тебриз.
   Руми е бил популярен религиозен водач във време на размирици, кръвопролития и смърт.Бил е почитан и обичан проповедник, пътеводител на много изтерзани от една "свещена война" хора-между тях имало християни, мюсюлмани, юдеи; араби, европейци, монголци.Но след съдбовната си среща с Шамс от Тебриз (в превдо Слънцето на вярата) животът му се променил напълно.Четиридесетте правила на Шамс (които също ще споделя) преобръщат мирогледа му изоснови.Кога, защо и как точно завършва историята можете да откриете и сами, но , за жалост, като повечето любовни истории, нейният край не е щастлив.
   Така или иначе, Руми приема суфизма, който е малко по-различно тълкувание на Корана от традиционното.Суфистите следват различни правила, разбирайки, че всички хора са равни, независимо от Шириата.Той се превръща е изключителен, вероятно най-известният в наши дни суфистки поет.
   Прииска ми се да ви напиша една наистина малка част от неговите стихове, защото мен лично книгата "Любов" и неговата история ме накараха изключително много да се замисля.Не зная защо.Може би не е случайност, че името на книгата на турски съвпада с английския глагол за "моля"-"ask".Книгата ме намери в едно състояние на духа, което не мога да обясня.Имах нужда от посока, от нов смисъл.За една нощ осъзнах, че човекът, на когото най-много вярвах, всъщност много дълго ме е лъгал.Болката от предателството не беше толкова голяма, колкото беше болезнено да осъзная, че аз бях изградила целия си свят около любовта си към него.И докато поемам на едно пътуване към любовта в себе си, си мисля за желанията и за молбите.И думите на Елиф Шафак ми показват една различна действителност.Макар да вярвам твърдо, че за любов не трябва да се моли никога и да знам, че тя може да се даде единствено доброволно, все пак  си мисля, че всеки има нужда от връщане към любовта и прошката, към себе си.Защото, според Руми, Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.И защото стиховете му си струват отделеното време :)


Любовта не си отпочива върху фундамент.
Тя е безбрежен океан,
без начало или край.
Представи си -
изтегнат океан,
понесъл се върху възглавница от древни тайни.
Всички души са потънали в него
и сега живеят там.
Една капка от този океан е надежда,
останалото е страх.
***

Главата ми се пръска
с радостта от неизвестното.
Сърцето ми се разстила с хиляди дипли.
Всяка клетка
разтваря крила -
и полита над света.
Всяка по отделно търси
безбройните лица на любовта ми.
***

Любовникът е винаги пиян от Любов.
Той е луд,
тя е свободна.
Той пее с наслада,
тя танцува в екстаз.
Хванати от собствените си мисли,
ние се тревожим за всичко.
Но опияним ли се веднъж от тази Любов
каквото трябва да стане, ще стане.
***



Любовта дойде
и заприлича на кръв в моето тяло.
Бързаше във вените ми и
обхождаше сърцето ми.
Навсякъде, където погледнех
виждах само едно нещо.
Името на любовта, изписано
върху крайниците ми,
върху лявата ми длан,
върху челото ми,
върху тила ми,
върху големия пръст на десния ми крак…
О, приятелю,
всичко, което виждаш в мен
е само обвивка,
останалото принадлежи на любовта.
***

Този свят не подхожда на Любовта ти.
Да съм далеч от теб
е смърт, която накрая ще отнесе душата ми.
Сърцето си – така прекрасно -
не бих изтъргувал и за сто хиляди души.
Твоята едничка усмивка го получава безплатно.