Ти си отново....
Ти си отново добър и ласкав.
И мойта злопаметност не върви.
И аз си надявам щастливата маска.
Ала душата кърви.
Ала душата по свои закони
блъска се в кръг горделив.
Как доброто човек да запомни,
като злото боли?
И кръгът е затворен. Няма пролука!
Напразно си ласкав - мисля със жал...
Но като искаш - опитай! Наслука!
Все пак е душа...
Може, заплетена в нежните орбити
на твоите днешни слова,
кръга си да счупи душата ми, гордата.
Знам ли? Душа е това...
****
Не!
Аз знам добре, че докато съм жива,
във мойта искреност ще се съмняваш.
Ненужно е да ме опровергаваш.
Човешко е да сме недоверчиви.
И аз се питам често: не поех ли
от лесните най-лесната посока.
Посоката на капката в потока -
без собствен идеал, без свои цели.
Дали нарочно камък не завързах
на непокорни чувства и въпроси,
та празно-лека днеска да се нося
по гребените на живота-бързей.
Не вдигнах ли съпружеската вярност
във трон висок от тихо брачно ложе
заради тъй прекрасната възможност
да те обвържа с твойта благодарност.
Съзнателно отрекла се от всичко,
душата си не дадох ли във робство
не на дълга, на своето удобство...
Не! - аз крещя. Но вярвам ли самичка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар