сряда, 5 декември 2012 г.

Само тогава

Живеем добре.Всеки ден вдишваме , всеки ден работим, учим се, трудим се, падаме, ставаме,после падаме отново;спим, сънуваме цветни сънища, сънища с музика, черни и страшни, а понякога (когато и ти си в тях) бели и искрящи.Усмихвам се, а ти се смееш, залъгвам те, а ти направо си ме лъжеш, че няма нищо.И наистина няма , почти...

Само понякога, много рано сутрин, много късно вечер, само през есента, понякога през зимата и през лятото, а ако ми е зле и през пролетта...само когато те видя, но и когато те чуя;когато случайно чуя името ти на улицата; когато съм уморена и когато не съм; когато съм сама и когато съм с друг; ако погледна случайно през прозореца, или ако съм завита през глава, ако съм будна, но и понякога , когато спя; веднъж на празници, а друг път в делници....Само тогава мисля за теб.