Омар Хаям

 За любовта

Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.
И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.
Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.
Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.
И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.
…
Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…
 
http://www.youtube.com/watch?v=pq-yJ-GPq_U&feature=fvwp&NR=1

Из "Пророкът"- Халил Джубран

     За брака

— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
  Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
   Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
   И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
   Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
   Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
   давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
   Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
   Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
   Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. 

 
    













      За любовта 
 
 И рече му Ал-Митра:
   — Кажи ни за Любовта.
   А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
   — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.
   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
   И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
   Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
   Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
   да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
   да познаете болката на твърде много нежност;
   да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
   и да кървите драговолно, с радост;
   да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
   да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
   вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
   и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.