Нощни приказки

                                    Познавам те от друг живот

Д.П.

Не знам кога, къде и как,

но съм те срещала преди.

Не зная имена,

не са ми нужни.

Когато всички думи са излишни,

и всички хора са ми чужди;

когато съм ядосана,

а ти си мил;

когато сякаш си ми безразличен,

а в следващия миг се ужасявам,

че може да те няма,

тогава знам, че те познавам.

Лежиш до мен, а аз мълча,

съвсем безсилна,

и едновременно се моля,

плача и се смея,

и всички чувства за едно,

и ти си най-виновен.

Лежиш до мен и слушаш,

детинския ми смях,

яда ми на жена

и нескопосаните ми признания.

Заспиваш тихо , неусетно,

и ме притискаш все по-силно

към сърцето си.

Заспивам кротко,

отпусната в ръцете ти

и времето, жената и семейството

изчезват.

Познавам те от друг живот.

И там те притежавам.

Но в този, аз съм просто втората любов.

Макар да знам, че ме познаваш.

Истините, цената и комфорта.

Един разказ, пряко провокиран от любовта.

"Perhaps we gaze too much and too often at our own reflections, in the sense that we generally, if not solely, interact with people who think like us, talk like us and are like us".- Елиф Шафак

Има стара източна традиция, в която жените в семейството закриват одеялата с кадифе или ги закачат наобратно.Нашите прадеди са вярвали, че не е здравословно за което и да е човешко същество, да се взира в собственото си отражение твърде дълго.

И все пак в днес аз мога да видя изражението си на поне 10 места-вкъщи, в офиса, в метрото, в магазина,в интернет....Но не успявам да го видя единствено в очите на другият.

Наскоро се влюбих в един мъж.Любовта ми се оказа едностранна и несподелена,и волно или неволно аз бях разочарована.Но тъй като мъжът остана в моето ежедневие, аз имах възможността да го наблюдавам все по-често и често.Дълго се измъчвах и се питах защо остана този мъж, за който аз не съм достатъчна,който никога и при никакви обстоятелства няма да се влюби в мен, така както аз в него.

Дните минаваха, аз все така го срещах на различни места и с различни хора, без да разбирам смисъла на тези срещи.

Първоначално потърсих урока си в тази случка.Понеже тя не ми е първата подобна, скоро се заблудих , че съм го открила.”Аз имам напълно погрешен подход!”, казах си.Понеже вярвам в искреността и в силата на думите, особено на честните такива, аз не умея да скрия своето пристрастие.Дори да не го изричам, моето желание за близост,любовта ми, сякаш се изписва на лицето ми, превзема ме цялата, докато аз достигам един момент, в който не мога да спя, да мисля и да говоря,без да съм изрекла на глас чувствата си.

Тогава защо неведнъж попаднах на мъже, които властват с тези чувстват?

Докато наблюдавах поредния властимащ, забелязах ,че в поведението му има много неща, които не одобрявам.С течение на седмиците, той загуби безусловното си очарование, свързано с професията му и всестранно развитата му личност, с интелекта и маниерите му, и аз започнах да забелязвам различните неща в поведението му.

Той говореше много, където и да отидем, той говореше много.Всички го слушат, вперили поглед в него.”Какъв надувко”, мислех си.Но същевременно се забавлявах с историите му.

Той винаги организираше нещата-концерт,театър, спорт, туризъм-винаги е на линия.Аз едновременно се дразнех на непрестанната му социална активност, но и се присъединявах към повечето му  мероприятия.

За него нямаше непознати теми-този мъж караше мен, а и всички около мен,да се чувстваме напълно невежи и некомпетентни.Каквото и да кажех, той вече го знаеше.Но повечето неща, които той знаеше и разказваше, аз чувах за пръв път.И все пак не спирах да го слушам.

Той бе потаен-аз рядко разбирах какво и с кого прави той.За него имаше излизане с „едни приятели”,ходене в „един бар”, разговор с „една жена”.И всеки път щом чуех някоя от тези реплики, се изяждах отвътре,защото не можех да разбера как може човек да говори толкова много , а да казва толкова малко.

Един ден си говорех с моя приятелка и наставница, разказвах й за него, а тя ме попита:”Добре,защо толкова много се тормозиш от тази история?”

А аз мигновено отвърнах:”Защото аз непрестанно съм в нея!Защо попадам все в една и съща ситуация?Аз вече разбрах този урок!”

Цонка от своя страна замълча за миг, а после съвсем лежерно отвърна:”Е, някои уроци трябва да прочетем повече от веднъж.”

„Е, добре,”-помислих си аз.”Прочетох го още веднъж.Сега ще продължа напред.”

Но следващият ми урок все не идваше и не идваше.Аз бях обсебена от мисълта за този мъж.Вършех ежедневните си задължения с досада и щом умът ми останеше свободен дори за миг, там се появяваше той.На този етап ми стана ясно, че това е нещо повече от несподелена любов или разбито сърце, имаше нещо , в този човек, което ме тревожеше толкова много, че чак стомаха ми се свиваше.Не можех да продължа напред, защото непрестанно усещах, че зад мен има нещо недовършено.Осъзнавах, че вече не искам да ме обича, но жадувам да прекарвам време с него,защото усещах, че той трябва да ми каже или покаже нещо.

С това усещане измина половин година.

Един ден аз говорех с близка приятелка и докато й разказвах за поредната си среща с него, в която той, разбира се, се държа безобразно.И точно докато цветно обяснявах точно колко много е говорил и развивах теория, че той просто обича да слуша собствения си глас, Алекс ми каза:”Ти просто привличаш всичките луди мъже.”Засмяхме се на думите й.

Но когато се прибрах те започнаха да се завръщат в съзнанието ми.

Аз бях точно като него!

Тази мисъл дойде при мен изведнъж, неканена и определено нежелана.Но когато помислих над нея, разбрах, че тя е напълно вярна.

От дете не млъквах никога.Говорех и когато ме питат и когато не ме, умеех да разказвам увлекателно истории, особено лични такива, забавлявах близките и приятелите си с мислите си и твърде често много хора ме слушаха.

Аз бях абсолютният организатор-непрестанно ми се раждат идеи къде да отидем и какво да направим,бях готова да търся, разпитвам, убеждавам, дори да се скарам с някого в името на доброто,задружно прекарване.

Аз имах мнение по всички въпроси.Действително в паметта ми имаше всякакви потребни и непотребни знания и когато се опитах да се спомня за спор или разговор, в който да не съм заела позиция, не можах да си спомня такава случка.Всъщност се улових, че често добавям своето мнение или знание дори когато говори някой друг.

И точно докато разсъждавах над тези притеснителни прилики , ми се обади майка ми по телефона.След минути се чух да казвам:”Бях с едни познати в едно заведение”Вътрешно ми се повдигна.

Не спирах и не спирах да мисля за това.Постепенно осъзнах, че всички мои приятели,всички мъже, които обичах и които бяха се появили в живота ми, всички те приличаха на мен.Разбира се, че вярвах, че се обграждаме с подобни на нас хора и винаги щом чуех тези думи в ума ми се появяваше една асоциация за приятелите ми, за сигурните ми приятели, които познавах толкова добре, че се чувствах сигурна.Чувствах, че съм приета, призната.

Но всичко това бе непродуктивно.Осъзнах, че познавам толкова много хора, а знам толкова малко.Не се изненадвах никога, защото каквото и да направеше някой от близките ми, аз си казвах:”Аз бих направила същото.”Не се поставях в ситуацията на друг и не се опитвах да погледна през чуждите очи, защото аз бях в тези ситуация и гледах именно с тези очи.Всеки ден, всяка минута.Аз също властвах с чувствата на други към мен, усещах предимството си.Аз бях разочаровала и наранявала по същия начин.

Не знам кой точно го е казал, но човекът е социално същество.Действително.Но доколко е смислен един социум,който не ни провокира, не ни кара да израстваме, не ни кара да си задаваме въпроси, не ни обучава?

През цялото време този мъж ми беше казвал една неизбежна истина.На мен ми отне много време да я чуя.

Ние обичаме, приласкаваме и приемаме познатото.Но веднъж признати, спираме да мислим.Спираме да чувстваме.Изграждаме си една представа за света, за хората, за любовта, семейството, работата , образование и никога, никога, никога не я поставяме под съмнение.Дори да сме разочаровани, не се опитваме да мислим различно, да видим нещо друго.Защото притежаваме собствените си вярвания и всеки ден получаваме от обкръжението си нови и нови примери, които да ги доказват.Отваряме очите си, а затваряме умовете и сърцата си.

Замислих се какво ще ме  избави от този капан на познатото.

Прииска ми се да се виждам с различни хора, които не ме познават,които да ме провокират, да ме накарат да им покажа нещо от себе си, което дори аз не познавам.И осъзнах, че за да го направя, трябва не толкова често да виждам тези, които са в ежедневието ми.Прииска ми се да направя нещо различно  и осъзнах, че трябва да не правя нещо обичайно.Прииска ми се живея другаде, да опозная друга култура, да науча нов език и осъзнах, че трябва да оставя да оставя зад себе си дома си, навиците си,езика си.

Ние не знаем всичко.Нашата истина за света е само наша.Моите мисли не са миродавни.Моят опит не е единствен.Нищо  не е сигурно,реално и завинаги.

Цената на израстването,която всички ние сме длъжни да платим, щом пожелаем да бъдем по-добри, да ни се случи нещо по-добро,да бъдем с някой по-добър, е нашия комфорт.

Но знам къде си ти

Но знам къде си ти

Аз нямам дом.

За мене няма праг.

Вечер нямам постеля.

Не се прибирам за вечеря.

Не знам къде е моят дом.

Имам много семейства

и много светове.

Имам много братя и сестри,

но никой от тях не ме последва.

Аз имам къде да отида,

но искам да се прибера.

Да легна на нашата постеля.

Да сготвя нашата вечеря.

Не знам къде е моят дом.

Но знам къде си ти.

Само тогава

Живеем добре.Всеки ден вдишваме , всеки ден работим, учим се, трудим се, падаме, ставаме,после падаме отново;спим, сънуваме цветни сънища, сънища с музика, черни и страшни, а понякога (когато и ти си в тях) бели и искрящи.Усмихвам се, а ти се смееш, залъгвам те, а ти направо си ме лъжеш, че няма нищо.И наистина няма , почти...

Само понякога, много рано сутрин, много късно вечер, само през есента, понякога през зимата и през лятото, а ако ми е зле и през пролетта...само когато те видя, но и когато те чуя;когато случайно чуя името ти на улицата; когато съм уморена и когато не съм; когато съм сама и когато съм с друг; ако погледна случайно през прозореца, или ако съм завита през глава, ако съм будна, но и понякога , когато спя; веднъж на празници, а друг път в делници....Само тогава мисля за теб.

  Омар Хаям

 За любовта

Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.
И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.
Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.
Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.
И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.
…
Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…
 
http://www.youtube.com/watch?v=pq-yJ-GPq_U&feature=fvwp&NR=1

Из "Пророкът"- Халил Джубран

     За брака

— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
  Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
   Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
   И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
   Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
   Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
   давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
   Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
   Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
   Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. 

 
    













      За любовта 
 
 И рече му Ал-Митра:
   — Кажи ни за Любовта.
   А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
   — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.
   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
   И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
   Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
   Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
   да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
   да познаете болката на твърде много нежност;
   да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
   и да кървите драговолно, с радост;
   да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
   да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
   вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
   и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Всичко е за продан

„На краставичар краставици да продаваш.”-помисли си той,докато чакаше момичето на бензиностанцията търпеливо да му обясни за най-новата им супероферта-по груби сметки зареждаш безкрайно много гориво,после излишно лепиш стикерчета в картончета, които винаги успяваш да загубиш и накрая евентуално получаваш шест чаши и кана.Първо, той си имаше чаши,та нали жена му ги подбираше старателно-специално стъкло,специално дъно-а после внимателно ги подреждаше в шкафа като трофеи и,ако случайно зоркото й око видеше дори една драскотина по някоя чаша,то погледът и се изпълваше с едно разочарование, сякаш самото стъкло бе извършило едно немислимо и непростимо престъпление,и тя хващаше чашата с два пръста(като мръсен чорап, стоял твърде дъго под леглото) и го изхвърляше.В коша оставаше и цялото й очарование.Защото за да се разочароваш, първо трябва да се очароваш.

   По същия начин бе изхвърлила и него- и от ума, и от леглото си.Там витаеше хладното безразличие на една очарователно топла жена, отвратена от принципите и методите на съпруга си.В крайна сметка той се успокои с мисълта, че всички страдат от грешките на миналото, и се премести да спи в кабинета.

   -Не,благодаря, жена ми няма да хареса чашите.-Мислите му се върнаха на касата.Второ, той ненавиждаше да му продават ненужни неща по един некрасив начин.Защото в света на търговеца( а неговият беше именно такъв), където всичко беше въпрос на продажби и всички бяха клиенти, то не всички клиенти бяха еднакви.С времето, докато свикваше с мисълта какво върши, той се научи да познава хората.Някак усещаше кои са готови за надеждата, кои все още отричат, кои са се предали.И им предлагаше това, от което имаха нужда.В продажбата на експериментални лекарства за нелечими болести, Павел им предлагаше лек.В онзи момент, в който болните се чудят дали да си измият зъбите, или да си напишат завещание,той отваряше вратата на живота, избутваше смъртта и -защото, както го беше учила баба му,на праг не се изпраща- рязко затваряше вратата под носа й.Може би да бе измамно, може и да не бе-нямаше значение.Ако надеждата лекуваше, Павел бе готов на всичко, за да им продаде надежда.Скъпо.И тази морална утеха за съвестта му изчистваше греховете от нечисти сделки, лъжливи предложения и фалшиви документи.

   -Помага ли ти?-Павел се сепна, осъзнал, че вече шофира.Познаваше гласа,дори и без да поглежда.Осъзнаваше, че е е откачено.Фактът, че виждаше починалата си първа съпруга му се струваше неистински, като изкаран от нискобюджетен филм на ужасите или от блудкав роман на трагично нереализирал се писател, но му харесваше.Харесваше му, защото Юлия се появяваше, когато той се нуждаеше когато губеше посоката, когато ставаше първо търговец, а после човек.Тя го връщаше в един друг, забравен свят, на непродаваемото, който болестта й отнесе със себе си.Той така се захвана с лекарствата.

   -Когато не е много страшно.-той шофираше в един такъв момент, в който не знаеш точно къде и защо отиваш.-Знаеш ли,Юле, гледам един филм.Една жена говори с мъртвите...

   -Знам, сядам на люлката зад дивана в хола ти и го гледам заедно с теб.

   -Ще изхвърля люлката.-процеди той през зъби.-Не можеш...

   -По-добре я продай.Разбира се че мога.Ако искам, мога да легна в леглото до нея, но не харесвам чаршафите.Иво ли ти ги продаде, никакъв вкус няма това момче.Не си спомням какви бяха нашите чаршафи...-тя говореше безспирно.

   -Няма значение..Аз и без това не спя там.

   -Вярно.-Тя замълча само за миг.-Знаеш ли, жена ти май не харесва продавачите,ти не й ли каза, че си такъв преди олтара?

   -Тя се впечатли от „доктор”-а пред името ми.Освен това ти също мразиш продавачите.

   -Аз май мразя докторите.И не самите продавачи, мразя света ви.Мразя изкуствените ви усмивки, лицемерието ви, проучванията и обученията.Хората стават обекти, целеви групи.А хората са хора, мили.

   -Хората са нуждаещи се.Ако има кой да им предложи, купуват.Ако не, изобретяват и започват да предлагат.

   -Хората се нуждаят и от друго.Защо никой не продава любов?-тя се узмихна, виждайки недоволния му поглед-Добре, не любов.Защо няма вяра, радост, смях?

   -Като чуеш любов, какво си мислиш?

   -За теб.За нас, за сватбата, за къщата ни....

   -Виждаш ли, без асоциациите това са празни думи.Ако не мислиш за живота ни, за срешите ни, ако тези мисли не са свързани с материалното, то любовта,вярата, смехът са празни думи.Като кутия от бисквити без бисквитите.

    -О, сега да не се изживяваш като пекар?

    -Аз не пека.Аз само предлагам .Пълня кутиите.

    -Май по-добре да станеш доктор.

    -Докторите играят мръсно.Препродават от името на друга фирма.Развиват биснез с чужди бисквити в името на добрата репутация.Знаеш ли, в твоя свят, нематериалния, различно ли е?Ако не се нуждаете от нищо, продавате ли и купувате ли?Не знам, може да направим някое проучване...

   -Същото е, без красивите мъже.

   -Само грозни мъртъвци, а?- той направи рязък завой.

   -Предпочитам ги мърдащи.

Имаше нещо грозно и извратено в шегата й.Но той не можеше да замълчи.През всички тези години, дори когато бяха деца и тя му с сърдеше, че продава уж магически листа пред блока, той намираше какво да отговори.

   - Знаеш и, продавам едно ново лекарство.Сърдечен стимулант.Ако увеличим дозата, може и да измислим нещо,ще ти го дам евтино.

   -Нямам доходи.-отвърна тя хапливо.Ще трябва да се задоволим със сегашната ситуация.

Настъпи мълчание.Той не бе сигурен накъде отива разговора, а за нея всъщност нямаше значение.

   -Купуваш ли, мили?- тя подхвана от друга страна.

   -Когато имам нужда.

   -От какво ли би могъл да имаш нужда?

Той се замисли.Действително, той не се нуждаеше от нищо.Имаше работа,дом и съпруга.Ходеше където и когато поиска, купуваше си каквото пожелае. Но всичко това бяха желания, не бяха нужди.Той се нуждаеше от Юлия. И беше иронично, че в свят, в който всичко е за продан, той не можеше на никаква цена да купи желаното.

   -Не всичко се продава,скъпа, и не всичко се купува.-отвърна той тихо.

   -О, стига, какво стана с теорията за бисквитите,пекарю?

   -Проблеми в бизнеса.Брашното е скъпо,не можем да плащаме сметките.Местим се в Китай, по-евтина работа ръка.

   -Искаш ли да чуеш моята теория?-Юлия не дочака отговор, защото не се нуждаеше от такъв.-Всичко това са лъжи.Производители на оръжия ги продават на психопати, които да задоволяват извратената си нужда да въвеждат ред, убивайки.Ти и шефовете ти лъжете хората, продавате им въздух.Но в малки капсулки, да се преглътне по-лесно лъжата.Откачени учени блъскат нещастни животни с хормони, за какво?За да продават.За да печелят по-бързо.На промоция.Да се отровиш по-евтино.Автори продават правата над прекрасни книги, за да бъдат те направени на филми, за да пълни кинозалите, за да се изхранват продавачите на пуканки.А после едно поколение, което не само че не може, а и не иска да чете, да смели сдъвканата информация и накрая да изплюе мнението си.Но и мненията нямат значения.Млади момичета се продават, без значение от чуждото мнение, за да имат, за да притежават.Защото някой ги е научил, че са ценни само ако са нещо определено.И все едно кой какво си мисли,защото мислите не струват пари.Недостатъчно.Понякога замисляш ли се, скъпи?Когато ги  лъжеш, замисляш ли се какво става, когато магическото хапче не подейства.Хората стават продадени.Боли повече и от предателство.И ако някак мога да простя на лекарите, не мога да простя на теб за нищо на света, за това, което правиш.Слагаш им етикета, те стават статистика.Болен или здрав.Проработило.Непроработило.А хората не са етикети, а са хора. И са безценни дори само защото съществуват.-Тя си пое дъх и замълча. И ако мъртвите можеха да плачат, Павел бе сигурен, че тя плаче.

   -Аз им помагам да съществуват.Давам им това, от което се нуждаят.

   -Хората се нуждаят от хора. Не от хапчета.

   -О,  стига. Спести ми, моля те идеалите на моралистката. Ако е така, защо не се отказа от материалния свят?Защо не заживя надалеч, като отшелник?Защото, мила моя, хората се нуждаят от материалното.Живота е зависим от него.

   -Хората се нуждаят и от нематериалното.А вие живеете без него.И съжалявам най-много, че ти харесва този човек.

Павел замълча.Осъзнаваше, че нямаше думи, които да я успокоят.Също както нямаше какво да успокои и него, и всеки друг. Истината болеше повече и от продаването.Затова и беше избрал второто.

   -Знаеш ли, четох една книга, за любовта.Различни хора, неписатели, събрали мислите си в подходящи форми.В една от тях пишеше, че истинската любов е „limited edition”.Идва само при тези, които са достатъчно силни да понесат щастието, защото то е толкова силно като нещастието.

   -Има ли значение или просто ме въвеждаш в литературните си интереси?-прекъсна го Юлия подразнена.

   -Разбира се, че има.Познавам едни момчета, химици.Ако успеем някак да запечатаме силата, разбираш ли да я продаваме в шишенца.Ще направя хората по-щастливи.Ще стана милионер и освен това, ще ти натрия носа.

   -Продай ми душата си.Продай ми я, за да я взема със себе си, защото в този свят не върви добре.

   -Знаеш,че не мога да ти я продам.Чела си „Фауст”.Не свършват добре нещата, не бих взел Дявола в моя отбор.Не играе честно.

   -Дяволът е в твоя отбор!Той е съседът, с който пиеш ракия, вечеряте, а после, докато ти спиш сладко в кабинета, ляга в твоето легло и прави секс с жена ти.В чаршафите, които си платил с трудноизкараните ти пари.Не си му дал душата си, просто си му предоставил живота си.

Павел замълча.Осъзна, че е спрял колата. Не знаеше къде точно се намираше, но беше сигурен, че новата му навигация ще му помогне да се прибере.Знаеше си, че има причина да я купи.За момент, след като Юлия го каза, той започна да прехвърля наум съседите си.По кого би си паднала жена му?Но бързо се отказа, защото знаеше, че е глупаво и детинско.Той плащаше за верността на съпругата си, като й предлагаше луксозния живот на преуспелия мъж.

   -Не мога да ти продам душата си, защото тя вече няма да бъде моя.Но мога...да ти я подаря.

No love lost.No love found.

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
...

Нямам нужда да бъда превземана

да ме дялаш, рисуваш, иззиждаш...
Аз съм, дето избра и те взе.
И съм толкова, колкото виждаш.

Аз не ровя да търся съкровища
под страхливата мъжка суетност.
Не подхвърлям любов като помощи -
аз обичам банално, по женски.

И когато се спънеш в очите ми,
да откриеш оазис сред зноя.
Погледни - нямам много за даване.
Но каквото го имам, е твое.

Из "Птиците.Леденият замък.Лодката вечер." - Таряй Весос

"И ето, че тя се показа зад дърветата, вече нищо не я прикриваше.Хиляди пъти се бе опитвал да си я представи и въпреки това се оказа съвсем различна.Но той веднага я позна и изобщо не се уплаши.Тя се приближи плътно до него и Матис усети уханието й.
Но все още не биваше да я докосва.
-Направи нещо!-каза той.
Тя веднага разбра.
-Добре.Гледай!
Махна с ръка и въздухът се изпълни с песни на птици.
-Знам, че си родена от кръженето на бекаса-започна Матис.-И отдавна владееш мислите ми.Ако искаш да ми кажеш нещо, направи го сега!
-Да кажа?-попита тя.
-Да!
-Не, повече не искам да говоря!-каза тя.
Гледайки я право в очите, Матис незабелязано сви лявата си ръка и ръкавът на ризата шумно се разпра.Гладките извивки на мускула проблясваха на слънцето точно пред очите й.
-Не се притеснявай-рече той спокойно,-имам достатъчно ризи.
-Ти левак ли си?-попита тя удивено.
-О, не-отвърна той небрежно,-просто десният ми ръкав се скъса още преди това.

Тя не каза нищо повече, бе толкова погълната от гледката, че не намираше никакви думи.Точно това желаеше той.Получи всичко, за което беше мечтал.И отсега нататък можеше да изразява всичко с нужните думи.
-Хайде, прави каквото си поискаш-каза й той.-Ти си златна.
Тя веднага пристъпи по-близо.
-Сега разбирам защо толкова дълго те чаках-добави Матис.
Тя мълчеше през цялото време-имаше си една тайна, която искаше да му разкрие.Приближаваше се все повече и повече.Одеве само бе махнала с ръка и въздухът се изпълни с песни на птици, а сега цялата започна да се извива и да трепери.Това бе някаква магия!

Извиваше се и трепереше и Матис не разбираше какво се случва.Нямаше си име.Тя се приближи още.Беше толкова близо до него, родена от бекаса, тя беше негова.

Поискай ме!!!

"Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."