Из "Птиците.Леденият замък.Лодката вечер." - Таряй Весос

"И ето, че тя се показа зад дърветата, вече нищо не я прикриваше.Хиляди пъти се бе опитвал да си я представи и въпреки това се оказа съвсем различна.Но той веднага я позна и изобщо не се уплаши.Тя се приближи плътно до него и Матис усети уханието й.
Но все още не биваше да я докосва.
-Направи нещо!-каза той.
Тя веднага разбра.
-Добре.Гледай!
Махна с ръка и въздухът се изпълни с песни на птици.
-Знам, че си родена от кръженето на бекаса-започна Матис.-И отдавна владееш мислите ми.Ако искаш да ми кажеш нещо, направи го сега!
-Да кажа?-попита тя.
-Да!
-Не, повече не искам да говоря!-каза тя.
Гледайки я право в очите, Матис незабелязано сви лявата си ръка и ръкавът на ризата шумно се разпра.Гладките извивки на мускула проблясваха на слънцето точно пред очите й.
-Не се притеснявай-рече той спокойно,-имам достатъчно ризи.
-Ти левак ли си?-попита тя удивено.
-О, не-отвърна той небрежно,-просто десният ми ръкав се скъса още преди това.

Тя не каза нищо повече, бе толкова погълната от гледката, че не намираше никакви думи.Точно това желаеше той.Получи всичко, за което беше мечтал.И отсега нататък можеше да изразява всичко с нужните думи.
-Хайде, прави каквото си поискаш-каза й той.-Ти си златна.
Тя веднага пристъпи по-близо.
-Сега разбирам защо толкова дълго те чаках-добави Матис.
Тя мълчеше през цялото време-имаше си една тайна, която искаше да му разкрие.Приближаваше се все повече и повече.Одеве само бе махнала с ръка и въздухът се изпълни с песни на птици, а сега цялата започна да се извива и да трепери.Това бе някаква магия!

Извиваше се и трепереше и Матис не разбираше какво се случва.Нямаше си име.Тя се приближи още.Беше толкова близо до него, родена от бекаса, тя беше негова.