Има ли влюбен неизтерзан?
Има ли влюбен неизтерзан,
до мозъка на костите
от своите съмнения?
Дали желае го Жената?
Дали било е само сън, или е истина?
Една-едничка вечер.
Има ли влюбен,
който не жадува този миг,
да свърши никога.
Има ли влюбен,
на който да му стигат думите?
И който да е трезв?
Има ли влюбен, който
да не потръпва
при всеки звън на телефона,
да не сънува само нейното лице,
да не загуби разум?
Не, мили, няма.
И аз сега,
съвсем по влюбено,
тълкувам всяка твоя дума.
И връщам всеки миг назад
Да видя има ли я истината?
И аз жадувах в онзи миг
да няма край,
да няма свършване.
Не, няма разум и любов.
А днес е вече ден.
Мълчанието на твойто
влюбено сърце
(терзая се дали е влюбено?!)
и ежедневните ни приказки-
те водят до безсъние.
Аз искам да заспя до теб.
И да избягам.
Но някак все се плаша,
че аз не съм Жената.
Че ти си тайно влюбен в друга,
(вероятно по-добра)
и аз съм дребно забавление,
едно безгрешно утешение
за твоето сърце.
Затова и моля те, любими
щади сърцето ми!
И отречи страха.
Притисни ме в себе си,
тъй силно, както
се притиска за последно.
Кажи ми, че съм глупава,
Прости детинския ми нрав.
Не, няма влюбен неизтерзан.
Спаси ме от терзанията
С любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар