Хората пишат по най-различни причини.За жалост, често хората пишат за пари.Жалко е, защото парите не могат да бъдат мотив за нищо градивно.Могат да бъдат средство.Други пишат , за да излеят болките и мъките си.Писането трябва да провокира мислите ни, а не да ги елиминира.Трети пишат, защото е някак артистично и модерно в днешни дни да си писател.Уви, писателството е съдба.Писателството е състояние на духа и тялото; писателството е една друга нагласа, един непоправим романтизъм, писателството е миналото, бъдещето и настоящето.И попитайте, който искате писател, че писателството е с него откакто се помни.Аз не съм писател.Не знам дали някога ще бъда.Аз ценя и обичам думите, макар че други често ги подценяват.Думите са отрова и лек, те са по-силно оръжие от всяко друго познато ни.Думите имат смисъл не само за изричащия, но и за слушащия.Думите са жива вода, писането е един безкраен поток.Обичам думите, откакто си се спомням.Обичам думите, които стигат до сърцето и душата, обичам красивите думи, обичам необикновената реч.Не пиша нито за пари, нито за да подредя хаоса в главата и душата си, и със сигурност не, защото е модерно.Думите са вътре в мен и писането е моят начин да потърся пътя към слушащите.За да отворя пътеката им към себе си.И това е едно начало....
Няма коментари:
Публикуване на коментар