Показват се публикациите с етикет Peace. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Peace. Показване на всички публикации

вторник, 22 януари 2013 г.

Нощни приказки



                                    Познавам те от друг живот

Д.П.



Не знам кога, къде и как,
но съм те срещала преди.
Не зная имена,
не са ми нужни.
Когато всички думи са излишни,
и всички хора са ми чужди;
когато съм ядосана,
а ти си мил;
когато сякаш си ми безразличен,
а в следващия миг се ужасявам,
че може да те няма,
тогава знам, че те познавам.
Лежиш до мен, а аз мълча,
съвсем безсилна,
и едновременно се моля,
плача и се смея,
и всички чувства за едно,
и ти си най-виновен.
Лежиш до мен и слушаш,
детинския ми смях,
яда ми на жена
и нескопосаните ми признания.
Заспиваш тихо , неусетно,
и ме притискаш все по-силно
към сърцето си.
Заспивам кротко,
отпусната в ръцете ти
и времето, жената и семейството
изчезват.
Познавам те от друг живот.
И там те притежавам.
Но в този, аз съм просто втората любов.
Макар да знам, че ме познаваш.

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Всичко е за продан




„На краставичар краставици да продаваш.”-помисли си той,докато чакаше момичето на бензиностанцията търпеливо да му обясни за най-новата им супероферта-по груби сметки зареждаш безкрайно много гориво,после излишно лепиш стикерчета в картончета, които винаги успяваш да загубиш и накрая евентуално получаваш шест чаши и кана.Първо, той си имаше чаши,та нали жена му ги подбираше старателно-специално стъкло,специално дъно-а после внимателно ги подреждаше в шкафа като трофеи и,ако случайно зоркото й око видеше дори една драскотина по някоя чаша,то погледът и се изпълваше с едно разочарование, сякаш самото стъкло бе извършило едно немислимо и непростимо престъпление,и тя хващаше чашата с два пръста(като мръсен чорап, стоял твърде дъго под леглото) и го изхвърляше.В коша оставаше и цялото й очарование.Защото за да се разочароваш, първо трябва да се очароваш.
   По същия начин бе изхвърлила и него- и от ума, и от леглото си.Там витаеше хладното безразличие на една очарователно топла жена, отвратена от принципите и методите на съпруга си.В крайна сметка той се успокои с мисълта, че всички страдат от грешките на миналото, и се премести да спи в кабинета.
   -Не,благодаря, жена ми няма да хареса чашите.-Мислите му се върнаха на касата.Второ, той ненавиждаше да му продават ненужни неща по един некрасив начин.Защото в света на търговеца( а неговият беше именно такъв), където всичко беше въпрос на продажби и всички бяха клиенти, то не всички клиенти бяха еднакви.С времето, докато свикваше с мисълта какво върши, той се научи да познава хората.Някак усещаше кои са готови за надеждата, кои все още отричат, кои са се предали.И им предлагаше това, от което имаха нужда.В продажбата на експериментални лекарства за нелечими болести, Павел им предлагаше лек.В онзи момент, в който болните се чудят дали да си измият зъбите, или да си напишат завещание,той отваряше вратата на живота, избутваше смъртта и -защото, както го беше учила баба му,на праг не се изпраща- рязко затваряше вратата под носа й.Може би да бе измамно, може и да не бе-нямаше значение.Ако надеждата лекуваше, Павел бе готов на всичко, за да им продаде надежда.Скъпо.И тази морална утеха за съвестта му изчистваше греховете от нечисти сделки, лъжливи предложения и фалшиви документи.
   -Помага ли ти?-Павел се сепна, осъзнал, че вече шофира.Познаваше гласа,дори и без да поглежда.Осъзнаваше, че е е откачено.Фактът, че виждаше починалата си първа съпруга му се струваше неистински, като изкаран от нискобюджетен филм на ужасите или от блудкав роман на трагично нереализирал се писател, но му харесваше.Харесваше му, защото Юлия се появяваше, когато той се нуждаеше когато губеше посоката, когато ставаше първо търговец, а после човек.Тя го връщаше в един друг, забравен свят, на непродаваемото, който болестта й отнесе със себе си.Той така се захвана с лекарствата.
   -Когато не е много страшно.-той шофираше в един такъв момент, в който не знаеш точно къде и защо отиваш.-Знаеш ли,Юле, гледам един филм.Една жена говори с мъртвите...
   -Знам, сядам на люлката зад дивана в хола ти и го гледам заедно с теб.
   -Ще изхвърля люлката.-процеди той през зъби.-Не можеш...
   -По-добре я продай.Разбира се че мога.Ако искам, мога да легна в леглото до нея, но не харесвам чаршафите.Иво ли ти ги продаде, никакъв вкус няма това момче.Не си спомням какви бяха нашите чаршафи...-тя говореше безспирно.
   -Няма значение..Аз и без това не спя там.
   -Вярно.-Тя замълча само за миг.-Знаеш ли, жена ти май не харесва продавачите,ти не й ли каза, че си такъв преди олтара?
   -Тя се впечатли от „доктор”-а пред името ми.Освен това ти също мразиш продавачите.
   -Аз май мразя докторите.И не самите продавачи, мразя света ви.Мразя изкуствените ви усмивки, лицемерието ви, проучванията и обученията.Хората стават обекти, целеви групи.А хората са хора, мили.
   -Хората са нуждаещи се.Ако има кой да им предложи, купуват.Ако не, изобретяват и започват да предлагат.
   -Хората се нуждаят и от друго.Защо никой не продава любов?-тя се узмихна, виждайки недоволния му поглед-Добре, не любов.Защо няма вяра, радост, смях?
   -Като чуеш любов, какво си мислиш?
   -За теб.За нас, за сватбата, за къщата ни....
   -Виждаш ли, без асоциациите това са празни думи.Ако не мислиш за живота ни, за срешите ни, ако тези мисли не са свързани с материалното, то любовта,вярата, смехът са празни думи.Като кутия от бисквити без бисквитите.
    -О, сега да не се изживяваш като пекар?
    -Аз не пека.Аз само предлагам .Пълня кутиите.
    -Май по-добре да станеш доктор.
    -Докторите играят мръсно.Препродават от името на друга фирма.Развиват биснез с чужди бисквити в името на добрата репутация.Знаеш ли, в твоя свят, нематериалния, различно ли е?Ако не се нуждаете от нищо, продавате ли и купувате ли?Не знам, може да направим някое проучване...
   -Същото е, без красивите мъже.
   -Само грозни мъртъвци, а?- той направи рязък завой.
   -Предпочитам ги мърдащи.
Имаше нещо грозно и извратено в шегата й.Но той не можеше да замълчи.През всички тези години, дори когато бяха деца и тя му с сърдеше, че продава уж магически листа пред блока, той намираше какво да отговори.
   - Знаеш и, продавам едно ново лекарство.Сърдечен стимулант.Ако увеличим дозата, може и да измислим нещо,ще ти го дам евтино.
   -Нямам доходи.-отвърна тя хапливо.Ще трябва да се задоволим със сегашната ситуация.
Настъпи мълчание.Той не бе сигурен накъде отива разговора, а за нея всъщност нямаше значение.
   -Купуваш ли, мили?- тя подхвана от друга страна.
   -Когато имам нужда.
   -От какво ли би могъл да имаш нужда?
Той се замисли.Действително, той не се нуждаеше от нищо.Имаше работа,дом и съпруга.Ходеше където и когато поиска, купуваше си каквото пожелае. Но всичко това бяха желания, не бяха нужди.Той се нуждаеше от Юлия. И беше иронично, че в свят, в който всичко е за продан, той не можеше на никаква цена да купи желаното.
   -Не всичко се продава,скъпа, и не всичко се купува.-отвърна той тихо.
   -О, стига, какво стана с теорията за бисквитите,пекарю?
   -Проблеми в бизнеса.Брашното е скъпо,не можем да плащаме сметките.Местим се в Китай, по-евтина работа ръка.
   -Искаш ли да чуеш моята теория?-Юлия не дочака отговор, защото не се нуждаеше от такъв.-Всичко това са лъжи.Производители на оръжия ги продават на психопати, които да задоволяват извратената си нужда да въвеждат ред, убивайки.Ти и шефовете ти лъжете хората, продавате им въздух.Но в малки капсулки, да се преглътне по-лесно лъжата.Откачени учени блъскат нещастни животни с хормони, за какво?За да продават.За да печелят по-бързо.На промоция.Да се отровиш по-евтино.Автори продават правата над прекрасни книги, за да бъдат те направени на филми, за да пълни кинозалите, за да се изхранват продавачите на пуканки.А после едно поколение, което не само че не може, а и не иска да чете, да смели сдъвканата информация и накрая да изплюе мнението си.Но и мненията нямат значения.Млади момичета се продават, без значение от чуждото мнение, за да имат, за да притежават.Защото някой ги е научил, че са ценни само ако са нещо определено.И все едно кой какво си мисли,защото мислите не струват пари.Недостатъчно.Понякога замисляш ли се, скъпи?Когато ги  лъжеш, замисляш ли се какво става, когато магическото хапче не подейства.Хората стават продадени.Боли повече и от предателство.И ако някак мога да простя на лекарите, не мога да простя на теб за нищо на света, за това, което правиш.Слагаш им етикета, те стават статистика.Болен или здрав.Проработило.Непроработило.А хората не са етикети, а са хора. И са безценни дори само защото съществуват.-Тя си пое дъх и замълча. И ако мъртвите можеха да плачат, Павел бе сигурен, че тя плаче.
   -Аз им помагам да съществуват.Давам им това, от което се нуждаят.
   -Хората се нуждаят от хора. Не от хапчета.
   -О,  стига. Спести ми, моля те идеалите на моралистката. Ако е така, защо не се отказа от материалния свят?Защо не заживя надалеч, като отшелник?Защото, мила моя, хората се нуждаят от материалното.Живота е зависим от него.
   -Хората се нуждаят и от нематериалното.А вие живеете без него.И съжалявам най-много, че ти харесва този човек.
Павел замълча.Осъзнаваше, че нямаше думи, които да я успокоят.Също както нямаше какво да успокои и него, и всеки друг. Истината болеше повече и от продаването.Затова и беше избрал второто.
   -Знаеш ли, четох една книга, за любовта.Различни хора, неписатели, събрали мислите си в подходящи форми.В една от тях пишеше, че истинската любов е „limited edition”.Идва само при тези, които са достатъчно силни да понесат щастието, защото то е толкова силно като нещастието.
   -Има ли значение или просто ме въвеждаш в литературните си интереси?-прекъсна го Юлия подразнена.
   -Разбира се, че има.Познавам едни момчета, химици.Ако успеем някак да запечатаме силата, разбираш ли да я продаваме в шишенца.Ще направя хората по-щастливи.Ще стана милионер и освен това, ще ти натрия носа.
   -Продай ми душата си.Продай ми я, за да я взема със себе си, защото в този свят не върви добре.
   -Знаеш,че не мога да ти я продам.Чела си „Фауст”.Не свършват добре нещата, не бих взел Дявола в моя отбор.Не играе честно.
   -Дяволът е в твоя отбор!Той е съседът, с който пиеш ракия, вечеряте, а после, докато ти спиш сладко в кабинета, ляга в твоето легло и прави секс с жена ти.В чаршафите, които си платил с трудноизкараните ти пари.Не си му дал душата си, просто си му предоставил живота си.
Павел замълча.Осъзна, че е спрял колата. Не знаеше къде точно се намираше, но беше сигурен, че новата му навигация ще му помогне да се прибере.Знаеше си, че има причина да я купи.За момент, след като Юлия го каза, той започна да прехвърля наум съседите си.По кого би си паднала жена му?Но бързо се отказа, защото знаеше, че е глупаво и детинско.Той плащаше за верността на съпругата си, като й предлагаше луксозния живот на преуспелия мъж.
   -Не мога да ти продам душата си, защото тя вече няма да бъде моя.Но мога...да ти я подаря.

сряда, 5 септември 2012 г.

Поискай ме!!!


"Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта.






Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."

неделя, 2 септември 2012 г.

Сряда вечер.



Има ли влюбен неизтерзан?

Има ли влюбен неизтерзан,
до мозъка на костите
от своите съмнения?
Дали желае го Жената?
Дали било е само сън, или е истина?
Една-едничка вечер.
Има ли влюбен,
който не жадува този миг,
да свърши никога.
Има ли влюбен,
на който да му стигат думите?
И който да е трезв?
Има ли влюбен, който
да не потръпва
при всеки звън на телефона,
да не сънува само нейното лице,
да не загуби разум?
Не, мили, няма.
И аз сега,
съвсем по влюбено,
тълкувам всяка твоя дума.
И връщам всеки миг назад
Да видя има ли я истината?
И аз жадувах в онзи миг
да няма край,
да няма свършване.
Не, няма разум и любов.
А днес е вече ден.
Мълчанието на твойто
влюбено сърце
(терзая се дали е влюбено?!)
и ежедневните ни приказки-
те водят до безсъние.
Аз искам да заспя до теб.
И да избягам.
Но някак все се плаша,
че аз не съм Жената.
Че ти си тайно влюбен в друга,
(вероятно по-добра)
и аз съм дребно забавление,
едно безгрешно утешение
за твоето сърце.

Затова и моля те, любими
щади сърцето ми!
И отречи страха.
Притисни ме в себе си,
тъй силно, както
се притиска за последно.
Кажи ми, че съм глупава,
Прости детинския ми нрав.
Не, няма влюбен неизтерзан.
Спаси ме от терзанията
С любов.


четвъртък, 16 август 2012 г.

Be at peace, not in pieces.

I lay in my bed wondering if I entirely made you up.I can't remember where was the truth and where was my imagination.I can't evem remember who you were before I created the image of you in my mind.I couldn't control you in my life, because hell no, you were no man to control, so I decided I want to control you in my head.It was indeed my biggest mistake.
Even today I remember the first time we met.But it is a story old like the world itself, isn't it?Even the memory hurts me.Yet I realized I mostly suffer over a memory.After finding out your lies, I think I may have build my life over this memory.It's a funny thing?Lies -sren't they?Your unnecessary lies about your past?But then again I think we only tell lies because we can not face the truth.It is too hard for you to understand my feeling to you?To accept it.Is it hard to admit that your indeceisiveness already made one woman walk away, so you have to imagine a past? I wonder so many times why couldn't you just let me love you.You couldn't you give me your love and tenderness, you couldn't you understand that we were ment to be?May be we were.Yet it turns out-may be not.
You simply couldn't love yourself, could you?You just couldn't let me in.So I fooled myself non-stop.Taht you are my man.That some day I would be enough for you.That you would love me.But it never happened.Never will , I would bet.Although I am hurt like never before I can only hope one thing.No matter what, I have me.And it is priseless.I am falling asleep knowing that someday( and, honey, this day is very soon) you will be just a distant memory.And a beautiful, loving man will look at me and tell me "I love you".

P.S. Not because I die for revenge, but because I believe in faith I know that you will read this.We never really had a song, you know, so I picked one for us and I am going to write the lyrics.Enjoy, my sweet Niki baby :):):)


You held my hand and walked me home, I know
Why you gave me that kiss it was something like this it made me go ooh ohh
You wiped my tears, got rid of all my fears, why did you have to go?
Guess it wasn't enough to take up some of my love
Guys are so hard to trust
Did I not tell you that I'm not like that girl?
The one who gives it all away, yeah

 Did you think that I was gonna give it up to you, this time?
Did you think that it was somethin I was gonna do and cry?
Don't try to tell me what to do,
Dont try to tell me what to say,
You're better off that way

Don't think that your charm and the fact that your arm is now around my neck

Will get you in my pants I'll have to kick your ass and make you never forget
I'm gonna ask you to stop, thought I liked you a lot, but I'm really upset
Get out of my head get off of my bed yeah thats what I said
Did I not tell you that I'm not like that girl, the one who, throws it all away

 This guilt trip that you put me on won't, mess me up I've done no wrong
Any thoughts of you and me have gone away